На 5 юни 1991 г. „Етър” стана пръв и единствен носител на Купата на БФС

Публикувано на: 05.06.2017 г. 9:06 ч.

 

Преди години основните футболни купи в България бяха преходни. Получава шампионът купа, а на следващата година ако не дублира титлата, я дава на новия шампион. Така стана и с „Етър” през шампионската 1991 г. Но през същата тази година „виолетовите” футболисти спечелиха купа от национален турнир, която остана завинаги в тяхната витрина с трофеите.

Това е Купата на Българския футболен турнир, защото той се проведе само през един сезон – 1990-1991 г. Идеята на футболната ни централа за този турнир беше той да замени популярния в продължение на повече от 40 години футболен турнир за Купата на Съветската армия. Но новият турнир за Купата на БФС не предизвика голям интерес сред футболните отбори в страната, защото 10 години преди това, през сезон 1980-1981г. стартира турнирът, който продължава и до днес, а преди това странно защо го е нямало – турнирът за Купата на България. Но така или иначе през есента на 1990г. започват срещите от новия турнир за Купата на БФС, в който се включват всички елитни и втородивизионни у нас отбори.

Още в първия кръг жребият отрежда на „Етър” да се противопостави на столичния „гранд” ЦСКА. Срещата се играе на 11 ноември на стадион „Ивайло” и в нея „виолетовите” разбиват „армейците” с класическото 3:0. Два от головете вкарва голмайсторът на отбора Бончо Генчев, а третият бележи Адриян Гайдарски.  Във втория мач, на 12 декември, „Етър” отново е домакин, този път срещу отбора на „Велбъжд” /Кюстендил/. Тогава той е подкрепян финансово  от Застрахователната „компания” „ВИС-2” и е сред водещите в „А” футболната ни група. Това изобщо не смущава етърци и те го разгромяват със 6:1. Бончо Генчев отново вкарва два гола, толково бележи и дошлият през лятото на същата година украински нападател Игор Кислов, а по един път сред голмайсторите се записват Адриян Гайдарски и Илиян Киряков. Срещите продължават и през пролетта на следващата 1991г., когато на 6 март отново на стадион „Ивайло” „Етър” побеждава с 2:0 „Славия” /голове на Илиян Киряков и Александър Александров/ и се класира на полуфинала на турнира. Той се играе на 18 май отново във Велико Търново, а „жертвата” този път е „вечният” съперник „Локомотив” /Горна Оряховица/.

Този път „виолетовите” са по-милостиви от предишните мачове и побеждават комшиите само с един гол на Бончо Генчев. Така те се класират на финала, който е на 5 юни и се играе на неутрален терен – стадион „Хаджи Димитър” в Сливен. Съперник е отборът на „Нефтохимик” /Бургас/, който по онова време е един от хитовете на първенството. Старши-треньорът на „Етър” Георги Василев не рискува и пуска в игра всички титуляри – на вратата е капитанът на отбора Николай Донев, а пред него Пламен Проданов, Цветомир Първанов, Ангел Червенков, Адриян Гайдарски, Сашо Димов, Петьо Рашев, сменен в 78-та минута от Георги Попиванов, Георги Георгиев, Бончо Генчев, сменен в 70-та минута от Сашо Христов, Илиян Киряков и Игор Кислов. Независимо и не толкова лесно, както в предишните, „Етър” побеждава с резултат 2:1 „нафтата” и става пръв носител на новоучередената Купа на Българския футболен съюз. Но на следващата година турнирът е преустановен и така „Етър” се оказва пръв и единствен носител на тази купа.

Ангел Б.Ганцаров