На Трифон Иванов му се възхищаваха даже и във …Виетнам

За футболист № 1  на България за 1996 г. Трифон Иванов е казано и писано много. Той си го е заслужил. Напълно естествено е за него да се знаят много неща. Но колкото и да се пише или говори за някой човек, все има неща, които не са известни на широката публика.

Едно от тези неща за Трифон Иванов, които са известни на много тесен кръг хора, е неговото участие с Националния армейски отбор на България на международния турнир на „дружеските армии”. Този  термин се използваше до политическите промени след 10 ноември 1989 г. /армиите от от европейските социалистически страни-членки на тогавашния Варшавски договор/. Но на тези традиционни армейски турнири участваха  отбори и на социалистически страни от други континенти.

Обикновенно от България се изпращаше отборът, станал Национален армейски шампион – победителят в ежегодно провеждащото се Армейско първенство. То води началото  си някъде от края на 50-те или началото на 60-те години на миналия век. В армейските отбори са отслужвали редовната си военна служба добри футболисти, на които им е дошло време да влизат в казармата. И да не си губят формата през 2-те задължителни по онва време години, те са служили в определени поделения, в по-вечето случаи близки до родните им места и през това време са играели в армейско първенство, а след това в Армейската футболна група. Тя е създадена през сезон 1967/68 г.

В нея е включен и отборът на Висшето Народно Военно Училище – ВНВУ”Васил Левски” – Велико Търново, сега Национален Военен Университет /НВУ”Васил Левски”-Велико Търново/, заедно с отборите на „Чавдар” и „Червено знаме” от София, „Дръзки” /Варна/, „Млада гвардия” /Сливен/ и „Граничар” /Кюстендил/. Първи треньор на Великотърновските армейци е Генчо Гешев, а след това Ганчо Минчев. Армейската футболна група е разформирована само две години след нейното създаване – през 1969 г., но през месец юни 1972г.отново е възстановена. Тогава отборът на ВНВУ”Васил Левски” има за съперници отборите от останалите тогавашни военни училища в страната – Висшето Народно Военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров” /Варна/, Висшето Народно Артилерийско училище „Георги Димитров” /Шумен/, Висшето Народно Военновъздушно училище „Георги Бенковски” /гр.Долна Митрополия/, Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев” /Плевен/ и Школа за подготовка на запасни офицери „Гоце Делчев”/Враца/. По-късно към Армейската група са включени два отбора от столицата – на Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков” и Висшето военно строително училище „Благой Иванов”. През 1985г. Армейската футболна група се увеличава с още 6 отбора – три „Армееца”-а от София, Пловдив и Сливен, този на Военно-въздушните сили от Пловдив и софийският „Чавдар”. Дълги години националното ни армейско първенство е много силно, защото в него като състезатели в различните отбори играят най-добрите млади футболисти от „А” и „Б” Републиканските ни футболни групи докато отбиват редовната си /задължителна тогава/ военна слежба.

Отборът на Великотърновското военно училище, в последните години Национален военен университет е многократен национален първенец. Такъв е и през 1983 г., когато в него играят трима футболисти, станали вицешампиони на страната с детския отбор на „Етър” през 1979г. и бронзови медалисти две години по-късно с юношите-младша възраст на клуба – вратарят Румен Данков, Йордан Йорданов и Трифон Иванов. Тогава като Републикански армейски , първенец, отборът на Великотърновското военно училище е определен да представя страната ни на поредния международен турнир на „дружеските” армии в далечен Виетнам, който тогава е в… „голямото семейство на социалистическата общност”. Но както се прави в подобни случаи великотърновският армейски отбор е подсилен с 4-5 състезетели от Варненското военноморско училище и един от Военно-въздушното от град Долна Митрополия. Е, нашите момчета не става шампиони, но правят много добро впечатление с играта си, особено тримата възпитаници на Детско-юношеската школа на футболен „Етър” – вратарят Румен Данков, който е и капитан на отбора, Йордан Йорданов и Трифон Иванов. Той толкова е впечатлил със сърцатата си игра домакините, че много от тях са пожелали да се снимат с него. В това число един от ръководителите на турнира и преводачът на отбора. А нашият отбор като цяло, заради добрата си игра е бил канен и изкарал втората десетдневка от пребиваването си във Виетнам в сращи с различни отбори от много населени места на далечната страна.

Ангел Б. Ганцаров