25 000 чакат 5 часа решаващия щурм на „Етър” към „А” група

Много са знаковите дати в дългата и богата на успехи история на футболен клуб „Етър”. Една от тях е 3 май 1969 г. Тогава 25 000 любители  на футбола от Велико Търново и областта чакат 5 часа започването на решителната среща от първенството на Северната „Б” Републиканска футболна група. А тя е  между техните любимци и водачът във временното класиране в групата до този момент „Бенковски” /Видин/.

Старата столица не помни по-внушителна изява за любителите на футболната игра. Стадионът и за първи път събира рекордна публика. Още от обяд той започва да се пълни. Независимо, че мачът е от 17:30 ч., вратите му са отворени още в 12 ч. на обяд и най-нетърпеливите и желаещи да гледат мача от хубави места вече са там. На много места са се оформили „карета” за белот; свири духова музика, пеят се песни, веят се знамена. Залогът е голям, защото при победа „Етър” ще излезе на първо място в класирането с точка  пред своя съперник, който също с толкова води до момента.

Мачът започва, стадионът „изригва” с мощни викове „Етър, Етър – „А” група!”. Атаките на домакините започват още от първия съдийски сигнал. А гостите не са случаен отбор – още от есента са лидери в класирането. Но идва историческата 15-та минута на мача, когато атакуващият полузащитник  на „виолетовите” Здравко Алексов започва поредната атака към противниковата врата, следва подаване към голмайстора Димитър Цеков, но той вижда, че партньорът му в нападението Здравко Петрунов е в добра позиция и му подава топката. Последният технично се освобождава от вратаря на видинчани Громков и праща топката във вратата му. Стадионът изригва в мощен вик „гоооол!”.

Свидетели на събитието по-късно споделят, че той се е чул в Горна Оряховица, Лясковец и околните села! След гола играта се поуспокоява, двата отбора започват да играят по-предпазливо и този резултат се запазва до края на мача. Но той е достатъчен „Етър” да изпревари „Банковски” /Видин/ и да излезе начело във временното класиране в Северната „Б” група. Тази своя позиция той не изпуска до края на сезона и два кръга преди официалното завършване, той вече е за първи път в „А” група. Това става след гостуването на „Академик” /Свищов/ и равенството 0:0. Така след последния мач в Търговище и независимо от загубата от местния „Светкавица” с 0:2, „виолетовите” финишират с 49 точки,  пред „Бенковски” /Видин/ с 44, „Академик” /Свищов/ също с толкова, но по-лоша голова разлика и „Чардафон” /Габрово/ с 37.

Авторът на гола Здравко Петрунов

Съдийската тройка на мача е съставена от най-добрите по онова време, софиянците – Никола Дудин, с помощници Стр. Начев и М. Савов, а дежурен секретар М. Мирчев. След  срещата той е лаконичен – „Възхитен съм от отличната организация и образцовия ред  на стадиона и около него, от спортсменското поведение, при което премина тази решителна среща”.

В нея взеха участие следните футболисти – на вратата един безупречен Николай Тарапанов – Кольо Чайката, пред него в защитата отдясно наляво – Стефан Грозданов-бай Гроздьо, Стефан Чакъров, Йордан Ценов и Христо Димитров; полузащитници: Стоян Петров-Германеца, Тяната, Здравко Алексов и в нападението отдясно голмайсторът Здравко Петрунов, отляво бързоногият и неудържим Тодор Марков и като централни нападатели Димитър Цеков и Сашо Ангелов. Като резерви в мача участие вземат още Тодор Маринов-Маркуча и Тончо Тонев.

За крайния успех на “Етър” – първото влизане на отбора в „А” група през 1969г., в другите мачове през сезона участие са взели още вратарите Бойко Ванчев и Иван Виденов, полевите играчи Величко Цончев-Вичо, Иван Стоянов, Кирил Попов, Трендафил Коцев-Тренди, Иван Станков, Тодор Грозданов, Николай Йорданов, и Марин Петров-Мънзата. Старши-треньор на отбора е Йордан Томов-Коми, а негов помощник Иван Кръстанов-Байо.

Кой е Йордан Томов – Коми

Старши-треньорът на „Етър”, който го вкара за първи път в „А” футболната ни група Йордан Томов – Коми е роден на 8 януари 1924 г. в софийския квартал „Коньовица”. Играе дълги години футбол в няколко софийски отбора като ляво крило. Започва като юноша на тогавашния „Ботев”, а след това в мъжкия отбор през сезона 1940/41 г. След това играе два сезона за ФК-13 /1942/44 г. – 34 мача и 11 гола/; „Септември” /1945-1946 г., 15 мача, 6 гола. Най-дълго – 6 сезона  играе за столичния „Левски” – от 1947 до 1953 г., където записва 95 мача и 26 гола. С него става 4 пъти шампион на страната – 1947, 1949, 1950 и 1953 години, като през първите три печели и Купата на страната. Освен на „Етър”, той е бил старши-треньор и на „Локомотив” /Горна Оряховица/,  помощник-треньор на „Левски” /София/   и на отбори от Кипър. Починал е на 10 март 1998 г.