На 11 май 1960 г. „Етър” победи ЦСКА в София и го отстрани за Купата

Датата 11 май 1960 г. завинаги ще остане като една от най-паметните в историята на футболен клуб „Етър”. Тогава борещият се да не изпадне от „Б” група великотърновски отбор, побеждава с резултат 2:1 и то като гост в столицата, в официален мач – за Купата, многократния Републикански шампион ЦСКА и го отстранява от по-нататъшно участие в турнира. До тогава това е най-голямата футболна „бомба”, която никой не е очаквал да избухне. Независимо, че по отова време не е имало Интернет, новината бързо достига до старата столица. Незнайно как, но са я разбрали дори и хора от великотърновския театър „Константин Кисимов”, където същата вечер е имало представление.

Но по някое време то е било прекъснато и човек от ръководството тържественно съобщава от сцената на публиката: „Скъпи съграждани, днес в столицата, нашият любим „Етър” победи с 2:1 непобедимия ЦДНА /така се е казвал армейският отбор тогава/”. След което представлението е продължило, но някои хора от публиката шемнешком не спиралали с коментарите.

А че е наистина най-голямата дотогава футболна бомба говорят и няколко значителни факта. Първо, защото на практика армейският отбор по това време е и националният – в него дори и някои от резервите са национали. Второ,  защото по това време в него са селекционирани  най-добрите футболисти от цялата страна. Трето, отборът на ЦСКА /ЦДНА/ е 9 поредни години шампион на страната – от 1954 до 1962г., четвърто, той е армейски отбор, а турнирът е за Купата на „братската” Съветска армия /турнирът се провежда от 1946 до 1990г. и е със статут на Купа на България, а победителят в него участва във втория по престиж Европейски футболен турнир – този на носителите на Национални купи/. И пето, скромният „провинциален” отбор „Етър” през този сезон доста го е закъсал в първенството на Северната „Б” група и единственната му цел е да запази мястото си в нея.

Но в турнира за Купата на Съветската армия му потръгва. Първо „Етър” става окръжен първенец, а в следващата фаза побеждава отбора на „Генерал Заимов” /Сливен/ с 2:0 с две  попадения на Илия Божилов; той носи победата и над следващия съперник  – „Балкан” /Габрово/ с 1:0. Така етърци достигат до осминафиналите на турнира, където жребият ги изправя срещу елитния „Локомотив” /София/. Градският стадион във Велико Търново /името „Ивайло” му е дадено 9 години покъсно/ е препълнен. Публиката е настроена за победа, но легендата на столичните „железничари” Никола Котков бързо ги „охлажда” с гол за своя отбор. Но футболистите ни най-малко не се притесняват и с два гола на централните си нападатели Васил Симеонов и Петър Хараламбиев /минута преди края на мача!/ обръщат мача в своя полза, елеминират играещия в „А” група отбор на „Локомотив” и се класират за четвъртифинала. А там ги „чака” не кой да е, а многократният републикански шампион ЦДНА /ЦСКА/!

Явно софиянци са били респектирани от отстраняването на „Локомотив” от „Етър” и решават срещата със столичните „армейци”, въпреки практиката отборът от по-ниската група да е домакин,  да се играе на неутрален терен в ….столицата. Но на неутралния стадион „Раковски”!  Той е препълнен с повече от 10 000 души,  дошли на 11 май 1960г. да видят „чудото” „Етър”. Между тях има и немалко великотърновци, живеещи в София. Естествено шампионите започват с високомерно самочувствие, но и пътувалите цяла нощ с влака за столицата футболисти на „Етър” не се предават и редовното време завършва без гол – 0:0. Противно на очакваната убедителна победа за ЦДНА. Следват продължения. Те започват с яростни атаки на армейците, но още в третата миниута на продължението, капитанът на „Етър” Васил Симеонов атакува в зоната на дясното крило и почти от аутлинията центрира пред вратата на столичани. Там лявото крило на етърци Кольо Кръстев-Кото скача най-високо и с отсечен удар с глава праща топката във вратата на армейците – гол! Стадионът онемява.

Футболистите на ЦДНА започват от центъра и веднага пращат топката в наказателното поле на „Етър”. Там десният защитник Йордан Ценов със силен шут я чисти към центъра на терена, където Петър Хараламбиев с глава е праща в полето на армейците. Отново Кото за части от секундата изпреварва вратарят им и със силен шут за втори път праща топката във вратата на Андонов – 2:0 за „Етър”! А са изминали само 4 минути от началото на продълженията! Тогава целия стадион е огласен от мощното „Браво „Етър”! Две минути преди края на този паметен мач, легендата на българския футбол Иван Колев от съмнитело за засада положение /според тогавашните/ вестници бележи почетния гол за ЦДНА.

Тогава „Етър” записва най-паметния си мач до момента и един от най-престижните в своята история. В него участват – на вратата е гигантът Ангел Митов-Мечо или както още и бил известен и като Чушката; в защитата от дясно Йордан Ценов, отляво Донко Долмов-Диди и в центъра Никола Гаджев-Гужо и Огуст Мехмедов; полузащита и нападение: Йоан Томов, д-р Петър Кефиров, сменен от Димитър Байдаков, Васил Симеонов-капитан на отбора, Илия Божлов-бай Илия, Петър Хараламбиев и Кольо Кръстев-Кото.

Кото – екзекуторът на ЦСКА

Кольо Кръстев – Кото е роден на 1 октомври 1933г. в град Кула, Видинско. През 1956г. е завършил Националната спортна академия със специалност футбол. Същата година е поканен да играе във един от няколкото тогава великотърновски футболни клуба по онова време  „Червено знаме” и е назначен за директор на младежката спортна школа в града. На следващата година заедно със своите съотборници Донко Долмов-Диди, Димитър Байдаков и няколко войници от военния отбор във Велико Търново  са в основата на възстановяването на футболен клуб „Етър”. За него играе шест сезона, като същевременно с това е и учител по физическо възпитание в Строителния тххникум „Ангел Попов” в града. Там месечната му заплата е 120 лева, а премията, която той и съотборниците му получават за победата над ЦСКА е 150 лева. За кратко е бил и треньор в Детско-юношеската школа на „Етър”. Прекратяването на активната му състезателна дейност става на 2 ноември 1963 г. преди срещата „Етър” – „Добруджа”, когато предава фланелката си на Иван Стоянов. Кольо Кръстев-Кото почина на 21 октомври 2010 г.

Ангел Б. Ганцаров